Какъв спорт да избера и откъде да започна?

Какъв спорт да избера, ако тепърва започвам?

„Като сваля няколко килограма, тогава ще започна.“ „Първо да си върна малко формата, че сега ще се излагам.“ „Не съм достатъчно гъвкава за йога.“

Чувала съм тези изречения от толкова много хора, че вече ги разпознавам по интонацията. Зад тях стои едно и също убеждение: че преди да влезем в залата за първа тренировка има някакъв подготвителен етап, който трябва да се случи някъде другаде, скрито, насаме, безмълвно и преди същинското спортуване.

Всъщност няма такъв етап. Подготовката за тренировки е самата тренировка.

Тялото не иска подготовка. То иска да започнеш. Първите няколко пъти ще ти е неудобно, ще дишаш тежко и ще гледаш другите с крайчеца на окото си. На третия път вече ще знаеш къде се оставят обувките и как се казва треньорът. На десетия път ще се хващаш, че мислиш за тренировката дори през деня.

Ако си на прага да започнеш и се колебаеш, тази статия е за теб. Няма да ти кажа кой спорт е правилният, защото не го знам. Ще ти дам начин да стигнеш до него.

Най-честата грешка е да започнеш от спорта

Повечето хора не правят личен избор, а разчитат на случайността. Приятелка се е записала и те е взела със себе си. Нещо е на мода и всички говорят за него, затова решаваш да опиташ и ти. Някой познат е свалил килограми с определена тренировка и ти решаваш, че това ще работи и при теб.

Понякога се получава и оставаш постоянен. Много по-често обаче стигаш до третата седмица и усещаш, че ходенето до залата се е превърнало в поредното задължение от списъка. Причината рядко е в избора на спорт. Просто един въпрос е останал без отговор: какви усещания искам да имам в тялото си преди, по време и след тренировка?

Точно тази връзка е най-ценна, а най-често липсва. С програмата и треньора всичко е наред, но тялото ти негодува. Истината е, че то иска да бъде чуто. Ако за миг се вслушаш в езика му, ще знаеш кога да натиснеш малко повече с кардиото, тежестите, повторенията или да отнемеш от натоварването; след кое движение раменете ти сами се изправят и след какъв ден сънят ти е спокоен. Тези отговори ги имаш само ти. И те са закодирани в твоето тяло.

Спортът не се избира веднъж – лична история

Има още едно нещо, което вкаменява хората пред избора да започнат да спортуват: усещането, че решават нещо окончателно. Че ако сега изберат „плуване“, то трябва да се придържат към своя избор за години напред и ако не потръгне, значи са се провалили и започват да се обвиняват.

Това съвсем не е така и не бива да се укоряваме, ако някой спорт не задържи дълго време интереса ни. Ще ти разкажа моя път, не защото е забележителен, а защото илюстрира точно тази промяна на решенията през годините.

От дете танцувах народни танци. Години наред, с трупа, с изяви пред публика, с онова специфично вълнение преди сцена. После исках да тренирам волейбол, но в града ми такъв спорт просто не се предлагаше, така че тръгнах на баскетбол. В гимназията и преди университета минах през таебо и фитнес. В университета започна дълъг период на планински преходи, който продължава и до днес. В един период пробвах и скално катерене.

Започнах работа и се върнах при танците за около година. Смених местожителството, потърсих ги отново. Вкъщи практикувах пилатес и таебо. Навън карах колело, включително по горски маршрути. След като родих първото си дете, се върнах във фитнеса. Планинските преходи си останаха основната част от уикендите и почивките ми.

После се прибрах в родния си град и започнах с HIIT и табата, плуване, кондиционни тренировки, фитнес. От година и половина реформър пилатес е неотменна част от ежедневието ми. Покрай платформата открих какво е LesMills Core, канго джъмпс и трамплини. Тази есен вече имам зад гърба си и състезание по планинско бягане, спорт, който преди година изобщо не ми беше хрумвал да опитам.

Погледнато отвън, решенията ми изглеждат случайни. Погледнато отвътре обаче, винаги съм търсила движението, което да ме прави щастлива в дадения период.

Ние сме преходни същества. Вярвам, че и ти ще си друг човек след пет години, затова и активностите, които избираш за себе си, ще се менят. А може и да греша. Има хора, които намират любовта към даден спорт и цял живот остават верни на първоначалния си избор. Аз не съм от тях. Затова вярвам, че първият избор не е присъда, а врата. Дори едно движение отключва хоризонти, които доскоро не са ти хрумвали, и много често води до желание за още.

Започни от целта, но от своята

Целта е първото нещо, което трябва да си изясним, независимо дали става дума за спорт, или за нещо съвсем друго. И тя има само едно изискване: да идва от нас самите, а не отвън.

„Искам да сваля десет килограма до сватбата на сестра ми“ е чужд стимул с дата на изтичане. „Искам да изкача връх Ком, без да спирам на всеки завой“ е твое. „Искам да спя по-добре“ е твое. „Искам да свърша деня, без гърбът да ми напомня за себе си“ е твое. „Искам да не се задъхвам, докато играя с детето си“ е твое.

Забелязала съм какво се случва, след като целта е ясна и наистина твоя. Времето, което уж го няма, за да се случи дадено събитие, започва да се разтваря само. Изведнъж се появява прозорец за двайсет минути ходене до работа, за десетминутно разтягане вечер, за три тренировки седмично. Не защото денят има повече часове, а защото мястото за теб вече е най-важното в списъка ти и моментът да си дадеш време е настъпил.

Тук ще кажа нещо, което може да не ти хареса. Мързелът не е черта от характера ти. Той се редуцира и се тренира, точно както се тренират мускулите, мозъкът и мислите. Няма човек, който да не изпитва удоволствие и прилив на енергия, след като е дал на тялото си движението, за което то е било жадно. Движението задвижва енергията в нас. Когато се движим, се справяме по-леко с всичко останало през деня.

Затова според мен характерът е най-малко определящият фактор при избора на вид спортна дейност. Много по-важно е моментното ти състояние… и да слушаш тялото си.

Четирите филтъра

Когато целта е ясна, изборът се стеснява бързо. Помагат четири въпроса.

Целта. Какво точно искаш от тялото си: сила, издръжливост, подвижност, по-малко напрежение, по-малко килограми, повече енергия? Различните цели искат различно натоварване. Силата се строи с тежести и прогресия. Издръжливостта се строи с продължителност. Подвижността се строи бавно и редовно. Спокойствието се строи с ритмични, повтарящи се движения. Ако искаш да изкачиш четвъртия етаж, без да спираш на площадката, това е издръжливост. Ако искаш да вдигнеш детето си, без да мислиш за кръста, това е сила. Двете водят до различни зали.

Темпераментът. Зареждаш ли се от хора или се изтощаваш от тях? Има хора, които ходят редовно само защото в залата ги чакат. И други, за които най-хубавата част от бягането е, че цял час никой нищо не иска от тях. И двете са напълно нормални. Ако си от вторите, груповата тренировка ще ти е задължение, не удоволствие. Групова, индивидуална, онлайн на живо или по запис. Вариантите са повече, отколкото изглежда отстрани. Ако три самостоятелни тренировки подред са останали само в плана, а уговорка с приятел не е била отменяна, вече знаеш от кой тип си.

Тялото. Какво усещаш в момента: стари контузии, чувствителни колене, кръст, който се обажда, дълги часове пред екран? Питаш се тези въпроси не за да се откажеш от тренировка, а за да си наясно и да подходиш отговорно. Ако прекарваш осем часа на стол, тялото ти първо иска да си върне подвижността и чак после да носи тежест. Ако кръстът ти се обажда, спорт с много скокове ще е трудна първа стъпка.

Тук ще споделя нещо лично. От около година правя фасциални маневри. Прости неща, които не изискват уред, зала или много време. Ефектът върху мен е осезаем: чувствам се по-мобилна, по-енергична и без болки в кръста и тялото. Не го давам като рецепта, споделям го като наблюдение. И като напомняне, че не е нужно нещо да е сложно, за да работи.

Практичността. Колко пъти седмично реално можеш да тренираш? В кой час? На какво разстояние от вкъщи или от работа? Този филтър хората попълват последен, а той решава дали ще продължиш да посещаваш тренировките след третата седмица. Тренировка на четиресет минути път звучи поносимо в понеделник и невъзможно в четвъртък вечер.

Кратък тест: откъде да започнеш

Пет въпроса. Отбележи си буквите и виж коя се повтаря най-често.

1. Кога ти е най-приятно да се движиш?

А) Рано, насаме, преди светът да се е събудил

Б) Когато наоколо има хора и музика

В) Когато е спокойно, бавно и никой не ме гони

Г) Когато има с кого да се меря

2. Какво искаш да усещаш след тренировка?

А) Празна глава и спокойствие

Б) Заряд и хубава умора

В) По-леко тяло, без стягания

Г) Че трудното е зад гърба ми

3. Как са коленете, кръстът и раменете ти в момента?

А) Нямам оплаквания

Б) Понякога се обаждат след натоварване

В) Има зона, която пазя постоянно

Г) Здрави са и искам да ги направя по-силни

4. С колко време реално разполагаш?

А) Час, но когато аз реша

Б) Два или три фиксирани вечерни часа

В) Двайсет до трийсет минути, често вкъщи

Г) Уикендите, и то щедро

5. Кое те спира най-много?

А) Не обичам да ме гледат

Б) Насаме ми е скучно и се отказвам

В) Страх ме е да не се контузя

Г) Нямам търпение за бавни неща

Повече А. Насаме със себе си. Бягане, плуване, колоездене, фитнес по собствена програма, планински преходи. Търси спорт, в който ти определяш темпото и никой не те чака.

Повече Б. Ритъм и хора. Групови кондиционни тренировки, HIIT, табата, LesMills Core, канго джъмпс, трамплини, танци. Записването в група ще свърши работата, която иначе трябва да върши волята.

Повече В. Внимателно с тялото. Реформър пилатес, пилатес на постелка, йога, плуване, гребане, дълго ходене. Започни с подвижност и контрол. Силата идва след това и идва по-безболезнено.

Повече Г. Предизвикателство. Бойни изкуства и кикбокс, кросфит, скално катерене, планинско бягане, тенис и груповите игри. Имаш нужда от нещо, което се мери и се побеждава, иначе бързо ще ти омръзне.

Ако буквите ти са разпръснати, това също е отговор: пробвай две различни неща в рамките на един месец и остави тялото да гласува.

Картата на спортовете, подредена по усещане

Списъците по азбучен ред не помагат на никого. Ето същите спортове и практики, подредени според това какво търсиш.

Когато искаш да си насаме с мислите си: бягане, планинско бягане, планински преходи, плуване, колоездене, фитнес, медитация, дишане.

Когато групата е тази, която те кара да ходиш: кондиционни тренировки, HIIT, табата, функционални тренировки, LesMills Core, канго джъмпс, трамплини, танци.

Когато тялото иска внимание, а не удари: реформър пилатес, пилатес, йога, плуване, гребане, дълго ходене.

Когато искаш да не усетиш, че тренираш: танци, тенис и груповите игри, катерене, трамплини, преходи с приятели.

Когато търсиш характер и предизвикателство: бойни изкуства, кикбокс, кросфит, скално катерене, планинско бягане.

Един и същи спорт може да стои в две колони. Плуването е и самота, и грижа за гърба. Танците са и социални, и трудни. Това е добра новина, а не противоречие.

Колко време да дадеш на един спорт, преди да решиш

Това е най-подценяваният въпрос при започването и причината повечето хора да се отказват твърде рано.

Първата тренировка не ти казва нищо. Тя е шок, ориентиране в пространството и притеснение. Втората и третата са малко по-добри, но все още се учиш къде да гледаш. Истинската информация идва някъде около осмата или десетата тренировка, тоест след шест до осем седмици при две пъти седмично. Тогава вече знаеш дали ти се ходи, или се насилваш.

Дай си този срок и не решавай преди него. С едно изключение: болката. Умората отминава за ден или два, нормална е и дори е приятна. За мускулната треска и възстановяването писах отделно. Болка, която се обажда на едно и също място, остава там и не отшумява, е сигнал да спреш и да питаш своя треньор-инструктор, а не да стискаш зъби.

И още нещо, което рядко се казва на глас. Хората не се отказват само защото не им достига мотивация. Отказват се, защото не са си поставили постижима цел и защото очакват промяната да дойде от само себе си, като с магическа пръчка. Тялото не работи така. Нищо устойчиво в живота не се случва по този начин. Промяната идва с отговорност, последователност, редовност, а не с ентусиазъм. Той отшумява бързо, затова не разчитай особено на това усещане.

Ако този шанс е бил честен и пак не потръгне, това не е провал. Това е опит. Минала съм през достатъчно спортове, за да го твърдя спокойно.

И накрая, най-практичният въпрос: къде

Миналото лято бях на летния лагер на Емил Златев. Върнах се оттам с истински прилив на енергия и с ясното желание движението да е част от ежедневието ми, а не нещо, което се случва епизодично.

И тогава се сблъсках с най-битовия възможен въпрос. Какви спортове изобщо има в моя град? Къде се тренира това, което ме интересува? Кой води групите, в колко часа са, има ли свободни места?

Отговорите бяха разпилени. По страници във Фейсбук, в чужди сторита, в телефона на позната, която познава треньор. Липсваше централизирано място, от което човек да види какво се предлага около него и да се запише.

Точно Livra. Платформа, която свързва хората, които искат да тренират, с онези, които предлагат спортни дейности и активности. Затова и слоганът ѝ е „Спортът близо до мен“.

Ако четеш и този ред, вече имаш посока. Остава най-лесното: Livra, виж какво има около теб и се запиши за една тренировка. Не за програма, не за годишен план. За една.

Останалото ще ти го каже тялото.

Автор: Цветелина Ралчева